Куркумата (Curcuma longa) е многогодишно тревисто растение от рода Куркума, достигащо височина до 1 метър, със силно разклонено коренище. Коренът на растението се използва както в медицината, така и в кулинарията. Има силно изразен оцветяващ в жълто ефект благодарение на 2 – 5% съдържание на пигмента куркумин в корена и специфични вкусови качества, съдържа и 5% есенциални мастни киселини. Обирането на коренищата започва след като пожълтеят листата на растението. За негова родина се счита Югоизточна Азия, но се отглежда и в Китай, Виетнам, Индонезия, Япония, Шри Ланка, страните от Карибския басейн и др. Поради красивите си цветове в България се отглежда и в саксии с декоративна цел [1]. Стрити на прах, коренчетата имат ярък оранжев цвят и дори съвсем малко количество оцветява ястията в жълто. За оцветяване и овкусяване на 4 порции е достатъчно количество, равно на ¼ чаена лъжичка. В Индия щедро се добавя към ориз, яйца, къри и други гозби, а заради цветовата прилика с шафрана се нарича още и „шафранът на бедните“.
В промишлеността се използва масово като оцветител на маргарини, сирена, ликьори, сладолед, кексове, портокалов сок, бисквити, сосове и е известен като хранителна добавка Е100. Използва се да предпази храните от слънчевата светлина.