Струва ни се, че водата е нещо толкова познато и близко до нас, че едва ли си заслужава да й отделяме специално внимание. Та тя е навсякъде около нас – сутрин щом станем, си мием очите, денем се разхлаждаме с нея. Пак тя утолява най-добре жаждата ни, осигурява хигиената в дома ни и премахва напрежението от измореното ни тяло. Сещаме се колко сме зависими от нея, когато вместо бистра струя, от кранчето на чешмата прокапят няколко ръждиви капчици и се дочуят неясни гъргорещи звуци. Ако я няма само няколко часа, ни обхваща неясно чувство на тревога и несигурност. А какво ли би станало, ако останем без нея няколко дни…
Отдавна известна истина е, че хората са се заселвали по тези места, където е имало изобилие от води за питейни и битови нужди. В много кътчета по света и днес наличието на вода е основният аргумент за изграждане на селища и за възникване на някаква организирана форма на човешка дейност.
Същевременно с напредването на науката и технологиите през последните няколко века човечеството изгради огромни градски системи, които поеха в урбанизираното си пространство немислимите преди многомилионни маси от хора. Благодарение на техниката, човек вече е в състояние да докара вода за своите нужди дори в пустинните и безводни местности. Всичко това го накара да се възгордее и да се обяви за „господар” на Природата…
През ХІХ век обаче тя му напомни за себе си по един трагичен, но поучителен начин. Масовите епидемии от дифтерит, холера, туберкулоза, дизентерия и коремен тиф пожънаха тежка жътва именно в големите градове. Стотици хиляди хора по цял свят мъчително се простиха с живота си поради биологичното замърсяване на водите. Това накара учените от напредналите страни да заговорят на висок глас за хигиена и задължително пречистване на водите за питейни и битови нужди. Огромен умствен, волеви и финансов ресурс на човечеството бе впрегнат в тази насока.
Новият ХХ век продължи битката за „чиста вода” с внедряване на всички най-нови постижения на науката в тази посока. На преден план в битката излезе химията, разкрила формулата на тайнствената течност – Н2О. След въвеждането на задължителни санитарни норми за водите, постепенно целият цивилизован свят премина на химическа обработка на водите за питейни и битови нужди. Човечеството тържествено отбеляза победа над масовите епидемии и болести, причинявани от замърсени води. Градовете продължиха да се разрастват с шеметни темпове. Човечеството имаше постоянна нужда от нови енергийни ресурси, за да задоволи потребностите на разрастващите се промишлени производства. Човек навлезе дълбоко в недрата на земята, впрегна енергията на всичките му познати стихии, позволи си дори да коригира Природата, пренасочвайки посоката и променяйки руслата на течащи от векове в една и съща посока реки и потоци…
И започна да води нова тъжна статистика. Промишлеността и индустрията оставяха след себе си все повече мъртви водни басейни. През 80-те години се заговори на висок глас за тежки дегенеративни болести, причината за които е прекалената химизация на водата. През 90-те години на ХХ век хлорът и производните му над 300 химически съединения в пречистената градска вода бяха посочени като системен враг на човешкото здраве, виновен за многобройни мутагенни процеси в човешкия организъм и взрив на онкологичните заболявания. Учените по цял свят отбелязаха необходимостта от нов системен подход към Нейно Величество Водата. Именно през този период погледът на човечеството за пръв път бе прикован от структурата на тъй познатата ни прозрачна течност. Погледната отблизо, водата обаче се оказа съвършено непозната особа! „Това, което знаем за нея, е капка в световния океан на познанието, а останалото е загадка за нас,” бяха принудени да признаят светлите умове на човешкия род.
В края на ХХ и началото на ХХІ век хората заговориха с дълбоко уважение за Онази, която носи живот на Земята. Учените разбраха, че Водата притежава памет и с нея трябва да общуваме като с живо, разумно същество. Тя далеч не е само познатата ни химична формула и не съществува във вид на отделни молекули. За пръв път науката погледна сериозно на всички ритуали и обреди, свързани с водата, практикувани хилядолетия наред от хората и по най-затънтените кътчета на планетата. Заговори се, че „баенето на вода”, „кръщението с вода”, „водосвета” и „молитвите за дъжд” не са „бабини деветини”. Нещо повече – учените доказаха в своите лаборатории, че това несъмнено е така!
Новата Епоха на Водолея, белязала началото на ХХІ век, недвусмислено наложи нов тон в разговорите на тема вода. Възникна необходимостта от „съживяване” на водата, силно травматизираната в градските инсталации за водоснабдяване и пречистване. И тъй като всяко време ражда своите герои, не бяхме учудени, когато научихме за тиролеца Йохан Грандер, създал първите устройства за ревитализиране (съживяване) на водата.
„Много хора наблюдават водата, изследват я, но аз успях да видя и разбера някои неща за нея”, отбелязва самоукият естествоизпитател. В основата си технологията Грандер се гради върху естествените, природни качества на носителката на живот – постоянно въртеливо, вихрово движение, енергийна и информационна наситеност, носена от водата, естествено извираща на повърхността на земята. Когато създал своето устройство, Йохан Грандер го изпробвал и на практика. Оказало се, че работи удивително добре и дава чудесни резултати – водата ставала по-добър разтворител, ставала по-мека и пивка, патогенните микроорганизми, не се развивали в нея, корозията и замърсяването на водопроводните инсталации с котлен камък спирали само за няколко седмици. „Аз не се наемам да обяснявам защо става така. Нека учените да отговорят на тази загадка. А дотогава ползвайте съживената вода, тя е прекрасна!”
И учените се заели да намерят отговор на поставената от находчивия австриец загадка. Д-р Хорст Фелш е първият учен в Тирол, който през 1993 година започва да изследва технологията Грандер. Той често чува довода, че тази технология може да се окаже не достатъчно ефективна, че не е известен принципът й на действие и в крайна сметка прилагането й е въпрос на доверие. За да отговори на тези опасения, д-р Фелш показва резултатите, получени при изучаването на технологията в своята изследователска лаборатория с помощта на научни методи, които могат да бъдат повторени всеки път. А това е доказателство, че тези резултати не са случайност. Това потвърждават и безбройните потребители на технологията Грандер по цял свят.
Първото, на което д-р Фелш обръща внимание, е микробиологичният ефект на технологията. Научните експерименти доказват, че технологията Грандер променя кластерната структура на водата (начинът на подреждане и групиране на водните молекули), което води до бактериологични промени (променя качествата й като среда за развитие на микроорганизмите). Бактериите веднага реагират на промените в средата, създадена с помощта на технологията Грандер, като за кратко време остават само малки колонии (the pin-point size colonies) – индикация за масова смърт на бактериалните клетки, причина за която е бактерицидният ефект на средата. Този ефект дава възможност за широко приложение на водата, ревитализирана по технологията Грандер.
С помощта на Грандер технологията е възможно водата да се бутилира без добавяне на каквито и да е бактерицидни реагенти и тя да остане бактериално чиста с години. „А запазването на питейната вода чиста е един от най-големите проблеми на нашия век – подчертава д-р Фелш.”
Водата има способността да реагира като живо същество, притежаващо имунна система – тя има защитен механизъм срещу външните замърсяващи реагенти. И отговорна за това качество на водата е нейната вътрешна структура. Структурните промени водят до промяна в качеството на водата, което означава, че една и съща вода с един и същи химичен състав може да притежава различни физични и микробиологични качества. И стабилността на структурата има решаваща роля за това. Ето как работи технологията Грандер – тя създава стабилна структура, която прави водата устойчива на външните замърсяващи реагенти.
„Изследвахме технологията Грандер повече от 10 години в московската Академия на естествените науки”, разказа неотдавна на пресконференция в БТА академик Юрий Анатолиевич Рахманин – главен експерт по водите за цяла Русия, при първото официално представяне на тази уникална технология в България. „При проведените експерименти по повече от 100 параметъра, тя показа уникални свойства – висока бактериостатичност по отношение на патогенните микроорганизми, висока поддръжка на сапрофитите и на живите организми – растения, животни и хора. Отлично поведение по отношение на техническите съоръжения за пренос и съхранение на вода. За това ние включихме вода, обработена по технологията Грандер, в нашите космически програми, като прекрасно средство, поддържащо живота на космонавтите в екстремните условия на Космоса. Руската академия награди Йохан Грандер с държавна награда за принос към човечеството и науката.”
Като обобщение може да се каже, че ефектът на Грандер представлява създаване на по-добра вода посредством промяна на нейните физични и микробиологични качества. И този ефект се доказва и потвърждава всеки път както от хилядите научни изследователи, така и от безбройните потребители на технологията Грандер по цял свят.
Убедени сме, че през ХХІ век човечеството ще намери сили да приложи своя творчески гений в градивна посока и ще престане да измъчва и травматизира онази, която му носи живот. А дотогава нека всеки от нас се вгледа отблизо във водата, с която общува всекидневно. Нека й каже няколко добри, изпълнени със съкровен смисъл думи, да й благодари за това, че я има. Само така животът ще продължи и ще можем да живеем още дълги години на Земята.