Голям дял в радиестезичната работа заемат предварителните проверки на терени за строителство на жилищни и обществени сгради. Наред със задължителните геоложки проучвания у нас в България през 2000 г. с половин уста в нормативните документи бе споменато, че е препоръчително да бъдат извършвани проверки за геопатогенни фактори и зони. Впрочем практиката в страни като Германия, Белгия, Франция показва, че подобни изследвания могат да спестят доста главоболия на строителите и на бъдещите обитатели на сградите.
Подобни измервания се извършват навсякъде по света. В Китай, Япония, Корея, Сингапур, Индонезия, Хонг Конг нищо не се строи без да е направено цялостно Фън Шуй проектиране на бъдещия строеж. Неведнъж съм наблюдавал строителите във Виетнам как търпеливо изчакват да бъде направена проверката на терена за геопатогенни зони и как бързо в движение коригират строителния план съобразно получената картина.
Но Азия си е Азия и там тези проверки са всекидневие, а тук у нас все още се опитваме да „откриваме отново, че колелото се върти”. Вярно, през последните години все повече строители, проектанти и предприемачи се стремят да се доближат до световните стандарти и да изпълнят поставените им задачи „от и до”. Ако допреди няколко години основно проверявах вече построени сгради, през последните 3 години все по-често ме търсят за предварителни проверки.
За смисъла на подобни измервания говори самата практика. Само преди две години ми се наложи да правя предварително проучване на терена за изграждане на Mall Central във Велико Търново. Проектът предвиждаше на площ от няколко декара да бъде изградена сграда с 33 000 кв. м. разгърната застроена площ. Предварителните геоложки проучвания до 20 м. дълбочина сочеха стабилен терен за строеж без наличие на силни подпочвени води. Радиестезичната проверка обаче показа и друга картина. На дълбочина под 26 метра имаше подпочвени води с дебит около 4 литра в секунда. Проектантите ме успокоиха, че изкопните работи няма да стигнат на тази дълбочина, така че всичко било наред. Но едно са приказките и предварителните планове, друго – живата практика. При извършване на изкопните работи машините наистина слязоха на по-голяма от предвидената по проект дълбочина и от земните недра бликна вода с такъв дебит, че спокойно можеше да захрани близкия жилищен квартал. Наложиха се спешни мерки за отпомпване на водата, което забави и оскъпи строителните работи.
При така създалата се ситуация се наложи да бъде разработена специална радиестезична защита на сградата, която да гарантира спокойствието на бъдещите й посетители и обитатели. Защитата включваше разполагане на подходящи средства на три нива за постигане на необходимия ефект. Оценката за извършената от мен работа „на тихия фронт” дойде по най-неочакван начин в дните на откриването на този „светски храм” от един удивително чувствителен човек, който нищо не знаеше за радиестезичната защита: „Удивително, влизаш в такава огромна сграда, а усещането е сякаш прекрачваш прага на храм…”
Съвсем неотдавна ме потърсиха за проверка на терен за новострояща се сграда във морската ни столица Варна. Изкопните работи вече бяха извършени и се наложи да слизам по импровизирана дървена стълбичка в дълбокия повече от пет метра трап. Инструментите доловиха излъчването на подземна течаща вода през средата на терена, но по проект тази зона точно съвпадаше със стълбищната клетка на сградата, така че това не представляваше заплаха за бъдещите обитатели. Във вътрешната югозападна част на терена обаче багетите регистрираха странна аномалия, която не съвпадаше с никое от познатите ми земни излъчвания. През цялото време докато мерех имах усещането, че някой върви зад гърба ми… Застанах в центъра на зоната и затворих очи. Пред вътрешния ми взор се появиха силуетите на няколко… човешки скелета! Когато излязох от изкопа тихичко попитах предприемача, който ме беше поканил да извърша проверката, какво са направили с костите, от задния двор на старата къща, която беше съборена. След минутка на осезаемо учудване той дойде на себе си и ми обясни, че след консултация с археолози и криминалисти костите са били препогребани на предназначеното за такива случаи място. По мнението на специалистите ставало дума за стар некропол от третия културен пласт под основите на съвременния град.
Наложи се обаче допълнително да бъде извършен подобаващ ритуал за „откупуване на земята от мъртвите за живите”. Най-неочакваният ефект от тази пречистваща терена процедура беше, че само за няколко дни се уредиха няколко административни неуредици около строежа, които стопираха работата там от месеци!
Непрекъснато следя какво става и по света в областта на геопатологията, откриването и неутрализирането на вредни излъчвания. В средата на 90-те години кметът на Санкт Петербург например одобри и финансира проект за измерване на геопатогенните зони в целия град. В продължение на пет години водещи специалисти по биолокация, радиестезия съвместно с геолози и хидролози картографираха най-неблагоприятните места в града на Нева. В резултат на техните усилия бяха изградени защити срещу геопатогенни зони в редица обществени сгради, болници и детски градини. Работата в тази насока продължава и до днес.
Впрочем Петербург е град с добри традиции в това отношение още от времето на Петър Първи. Когато разпоредил на своите строители да проектират строежите на Василевски остров, който по плановете на императора трябвало да се превърне в северна Венеция, те се натъкнали на неочаквани трудности. Трябвало да извоюват една полузаблатена земя и да намерят на нея устойчиво място за изграждане на дворци, университети, обществени и търговски сгради. Чуждестранните архитекти и проектанти, поканени от Негово Величество, изпаднали наистина в затруднено положение. На помощ обаче им се притекъл никому неизвестен руски селянин, дошъл да докара камъни за укрепване на бъдещите строителни площадки. По негова идея на местата, където се предвиждало да се строят бъдещите сгради, оставили за две денонощия набучени на колове парчета сурово месо. Там, където месото бързо се развалило и замирисало, били построени складови помещения, а където останало непроменено – се появили новите обществени и жилищни сгради.
Спомням си един малко куриозен случай от зората на моята практика. Бяха ме помолили от едно столично проектантско бюро да проверя по план проекта за изграждане на силози за мелничен комбинат край Бургас. Конструкцията вече беше готова, но главният проектант имаше някакво необяснимо вътрешно безпокойство. Радиестезичните ми измервания потвърдиха здравината на конструкцията, но прогнозното измерване за устойчивост на бъдещия комплекс показа реална възможност при относително слабо земетресение съоръжението да рухне. Измерванията по план за устойчивостта на терена коренно се разминаваха с направеното предварително геоложко проучване. Радестезичният анализ говореше за неустойчив пясъчен пласт на дълбочината на прогнозните изкопни работи, а геоложкият доклад говореше за плътен глинест пласт с примеси на чакъл. Здравината на двата пласта коренно се разминаваше и затова проектантите заминаха на място за извършването на изкопа. За тяхна най-голяма почуда глина и чакъл имаше само на една десета от площта на бъдещия строеж, целият останал терен лежеше върху пясъци, в които затъваха дори верижните изкопни машини…
С годините подобни случки престанаха да ме учудват, защото свикнах „да чувам какво ми говори земята”. Земните недра често крият непредвидени изненади и наистина е добре преди да съградим дом на дадено място да проверим с какви земни сили си имаме работа. Спомням си как проверявахме терен за бъдещо строителство в едно балканско селце, което бързо се превръщаше в привлекателна вилна зона. Собственикът на сятото беше получил строителна линия и искаше да се убеди дали къщата му ще се озове на най-подходящото място. Обиколих терена с инструментите, регистриращи подземни течащи води и не установих никакви вредни излъчвания. Почти бях готов да кажа, че отреденото място за строеж е идеално, когато вътрешният ми усет ме накара да извърша още една проверка с багета-махало за наличие на разломи и сгъстени силови линии. Още на втората крачка почти в центъра на петното за строеж багетата се завъртя с такава сила, че стоманената пружина се счупи и върхът на багетата отлетя на няколко метра от мен. Собственикът на мястото застина от почуда. Тогава извадих втора багета, но само след няколко маха и с нея се случи същото – пружината се счупи толкова рязко и неочаквано, че и на мен ми трябваше минута, за да се опомня от случилото се.
Дръпнах се настрани и огледах внимателно терена. На повече от половината място, предвидено за застрояване, не растеше почти никаква растителност, а посадената фиданка беше изкривена до неузнаваемост и почти изсъхнала. Попитах собственика кога е посадил дръвчето. Той ми отговори, че вече трето дръвче сади и всичките загиват на това място! След това замълча и ми каза – „Излишно е да те питам, дали да построя тук къщата, нали!”