РАДИЕСТЕЗИЯТА, КЛЮЧ КЪМ ПОЗНАНИЕТО

ГЛАВНА СТРАНИЦА

Много векове наред познанието за произхода на света в който живеем, за неговото устройство, за Бога и за Човека е било ревниво пазено от магове и адепти. По всички кътчета на земята хората са живеели и са се развивали, подчинявайки се на едни и същи закони и принципи, борейки се с едни и същи стихии. И ако вярата на всеки един народ е назовавала боговете, силите и стихиите със своите езикови и смислови средства, то когато погледнем зад великото множество от образи и картини, ще открием удивително сходство и единение.

Знанието ни се е давало на всички по лъжичка. Забулени с воала на тайни и мистерии, уменията на жреците, маговете, учителите и лечителите постепенно ставали достояние на все по-широк кръг посветени и ученици. Така постепенно от астрологията се родила астрономията, от алхимията се зародила химията, метафизиката дала начало на точната физика, а висшата магия ни предала науката за числата и висшата математика. Удивителен факт е, че ако направим номерологично изчисление за пътя на живота и за жизнените цикли на един отделен човек, независимо кога и къде роден на земята, по кабалистичния метод, по херметичния метод или по метода, даден в “Книга на промените” Идзин, ще стигнем до резултати, които в над 95% от случаите съвпадат.

Знам, че веднага ще ми възразите – как може нещо, което е правено от китайците, да е валидно за европейците, как може изчисленията на индианците, да съвпадат с тези на евреите или дори на друидите. Всичко е много просто – знанието по всички кътчета на нашата малка и толкова обичана от нас планета има едни корени и единен произход. И какво от това дали родоначалникът му се нарича Бог, Отец, Свети Дух, Буда, Тангра, Перун, Аллах, Рама, Кришна или Мохамед? Много са тези, които са наричали “Синове Божии” – Хермес Триждивеликия, Имхотеп, Моисей, Исус, Орфей, Питагор, Платон… И всеки от тях ни завещаваше знание във вид на скрижали, притчи, песни, вдъхновени слова или просто с примера на своя живот.

Когато погледнем в инструментариума, с който са боравели жреци, магове, знахари, шамани, астролози и лечители, можем да открием множество удивителни неща. Навсякъде ще открием средства, с които са изчислявани прецизно слънчевите и лунни цикли, движението на небесните светила и планетите, зараждането на гнева в земните недра и буйството на стихиите. Сред най-древните трактати се открояват онези, които подробно описват къде да се строят жилища, къде храмове, къде под земята текат “жилите на дракона”, къде се таят благородните метали, минерали и кристали. Един от най-универсалните инструменти, позволявал на човека да стигне до отговор на трудни въпроси, помагал му да се ориентира в избора на добро жилище и подходяща храна е махалото. Намирали са го в погребения отпреди десетки хиляди години и в Египет, и в Китай, и в Африка, и в Америка… В Европа и древна, и ранна и Средновековна махалото се ползвало навред. С негова помощ са откривали полезни изкопаеми, руди, метали, подземни води и залежи, осигурили богат и сигурен живот на много народи. Наред с махалото описани ни са множество магически пръчки, жезли, рамки и багети, чрез които човекът можел да надникне що се крие под земята и да почувства, да долови, да види дори невидимото.

Откъде ли се е взело у нас това умение да чувстваме излъчванията на нещата от околния свят? Вселенски принцип е, че всяко нещо на тази земя вибрира и излъчва своя специфична вълна. Замисляли ли сте се обаче защо често наричат човека “Венец на Твореца”? Какво в нас е толкова венценосно и нима ние сме нещо повече от цялата жива и нежива природа?

Ако прочетем внимателно сътворението на света, било в Библията, било в която и да е друга света книга, ще видим, че Бог едва след като разделил светлината от тъмнината, разделил земната твърд от водите, създал минералите, растенията и животните, пристъпил към човека, когото проектирал и сътворил по свой образ и подобие. Е, щом това е така, то очевидно е, че в нас Творецът е вложил знанието за всичките предхождащи ни форми на материята, че не е пестил ни време, ни средства, и сякаш Себе си умалил, вдъхнал в ноздрите на своето творение дихание за живот.

Не знам дали трябва да се гордеем от този факт, но той безспорно ни дава доказателството защо можем “да чувстваме”, “да доловим” лъченията на всички други неща от света около нас. По тази проста логика не е трудно да съобразим, че повечето хора биха могли да събудят позадремалите си сетива и хващайки махало или багети в ръка, да тръгнат да търсят отговорите на въпросите, които всекидневно ги мъчат.

“Кой съм аз?”, “Накъде вървя?”, “Колко далече съм стигнал по пътя?”, “Защо ми случва това и това?”…

Ще опитате ли да потърсите отговора с махало в ръка?

Ако решите да опитате, мога да ви помогна. Тук и сега.

ОБРАТНО

ГЛАВНА СТРАНИЦА