КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ФЪН ШУЙ И ИМА ЛИ ПОЧВА У НАС?

Много се говори напоследък за древно китайското изкуство Фън Шуй. Каква е неговата същност и с какво може да ни бъде полезно то на нас, българите?

Фън Шуй е наистина изкуство да построим дома си на благоприятно място, както и да го подредим така, че здравето, семейният ни живот, отношенията ни с околния свят и деловите ни занимания да процъфтяват. Хилядолетният практически опит на китайците в тази област наистина не е за пренебрегване. И днес в Китай, в Югоизточна Азия и много други места по света подредбата на домовете, магазините, ресторантите, кафенетата, обществените сгради, банките, хотелите и т. н. се извършва строго в съответствие с препоръките на Фън Шуй. Ако не се съобразите с тях, вие рискувате сериозно да навредите на отношенията си с околните, на хармонията в семейството или на успешния си бизнес.

Разхождал съм се с часове по улиците в Ханой и град Хошимин във Виетнам и съм наблюдавал с интерес ритуалите, с които сутрин рано се събуждат за живот виетнамците. Още на зазоряване от мало до голямо се захваща със сериозни физически упражнения и гимнастика по дворове, градинки и улици. Азиатците желязно спазват правилото – започни деня със себе си! След като са се заредили със силата на изгряващото слънце, те спокойно пристъпват към личните си делови занимания. Безбройните магазинчета, сергии, кафенета и ресторанти отварят врати. Собствениците прекадяват с ароматни пръчици собственото им пространство и прочитат утринна молитва за успех и здраве. След това внимателно почистват от прах малкото правоъгълно огледало, окачено над вратата. Избърсват и намиращото се редом осмоъгълно Ба Гуа. После поставят запалени ароматни пръчици пред олтара на предците във вътрешността на помещението и още един сноп пръчици пред изображението на бога-закрилник, окачено вдясно от входната врата. Следва ритуалът с окачването на веещи се на вятъра фенери, камбанки и флагчета, които с движението си привличат отдалеч погледа на минувача.

Така, след като се е погрижил за собственото си добро физическо състояние, прогонил е лошите мисли далеч, хармонизирал е пространството, в което живее и се труди, и е призовал на помощ висшите същества, в които вярва, азиатецът е готов да посрещне трудностите и предизвикателствата на деня. И това не е поза или досадно ежедневие. Това са мъдростта и вековната практика на народа.

Наблюдавал съм много пъти как започват строежи на жилищни и обществени сгради. Първите, които проверяват терена за строителство, са специалистите по Фън Шуй и излъчванията на земята. Те внимателно обхождат строителния терен с особен вид бамбукови уреди, които реагират с люлеене и звън на опасните излъчвания. Понякога такава проверка продължава с часове, докато се направи пълна картина на проверяваното место. Специалистите знаят своята работа и с техните препоръки се съобразяват и архитекти, и строители. Едва когато е готов анализът за излъчванията и разположението на терена, започва проектирането на сградата и подредбата на помещенията в нея. Често това става направо на место и само броени мигове след това се появяват строителите. Строи се с невероятна бързина – новите къщи никнат като гъби след дъжд. Първото нещо, което се внася в новия дом обаче е олтарът на предците. Следва молитва към тях да приемат новия дом и да защитават тези, които ще живеят в него от всякакви зли сили. Едва когато е осигурена тяхната защита, в дома се внася всичката друга покъщнина.

Доколко обаче традициите и вярванията на китайците, виетнамците и другите азиатски народи са съвместими с традициите и вярванията на народите в Европа и на Балканите?

Тук наистина започват различията.

За древните китайци светът е представлявал идеален квадрат. Забраненият град на китайските императори в Пекин има идеална квадратна форма. По-късно този модел е наложен на всичко останало в бита на китаеца. Постепенно квадратът бил допълнен с осмоъгълника, който отчитал всички основни географски посоки и давал по-добра възможност за вписване на жилищните и обществени сгради в околното пространство.

Основните енергии – добрата, Ци и лошата – Ша, според китайците се движат по права линия. Тази представа залегнала в основата на оформянето на геометричното пространство в храмове, жилища и обществени сгради. В системата от защити срещу Ша, или лошите мисли и енергии, за китаеца са достатъчни параваните, високите прагове, огледалата, камбанките, осмоъгълните огледала Ба Гуа и флейтите. Затова ще видите тези защитни средства навсякъде, където живеят и работят китайци. Те са неделима част от техните вярвания, обичаи, нрави и бит.

Но! Лошите сили във вярванията и култовете на повечето западни и славянски народи далеч не са толкова “прости”, колкото китайските лошотии. За разлика от тях нашенските самодиви, духове, призраци, таласъми, дяволи, демони и т.н. са вездесъщи и не припарват единствено на територия, осветена с подходящ църковен или окултен ритуал. Те се боят от изработени по подходящ начин талисмани и амулети, от магически кръгове и пентаграми или от осветени в църква икони, кръстове и др.

Така че механичното пренасяне на принципите на Фън Шуй на наша почва, не винаги е най-благоприятното нещо, за което можете да се сетите. Освен това в морето от литература, посветена на това изкуство, има толкова противоречиви правила и препоръки, че дори добрият специалист може да се обърка. Боя се, че много от западните автори на книги по Фън Шуй си позволяват доста фриволни интерпретации по темата. Стига се до пълно отричане на класическите схеми за подреждане на триграмите в осмоъгълното Ба Гуа. Въвеждат се непонятни линийки с червени и сини сектори за измерване на всички предмети, които ни заобикалят. Така например неотдавна мои познати едва не подрязаха краката на холната си маса, защото “специалист” по Фън Шуй определил с линийка, че нейната височина нарушава хармонията в помещението!!! Добре че ми се обадиха, иначе безвъзвратно щеше да пострада мебел, която няколко поколения беше внасяла уют в дома им с красивата си изработка.

Пак от гледна точка на хармонията в жилището според Фън Шуй наличието на гредоред на таваните е една от възможно най-големите злини за живеещите в него. Има се предвид формата на гредата, която създава сила на напрежение и сякаш разделя пространството пред и под себе си. За бетонните греди и трегери това наистина е така. Гредите от добър буков, дъбов или боров материал обаче, имат невероятно добро излъчване на положителна енергия и като цяло създават в помещението уют и хармония. Това обаче се установява при замерване с багети “Ци”, а не при анализ “по принцип”.

Много са и различията в препоръките как да наложите формата на осмоъгълника върху дома си и как да балансирате различните сектори в него. И тук колкото автори, толкова варианти за решение. Ако следвате сляпо препоръките в тази област, ще трябва през три - четири години да сменяте входната врата на жилището си – ту от север, ту от изток, ту от юг. Ако живеете в къща, това може би би било възможно, но как ще го постигнете в градския си апартамент? Освен това Фън Шуй с цялата си мъдрост ще си остане за вас пуст звук, ако няма кой да извърши необходимото замерване на жилището или на терена за основните геопатогенни излъчвания. Още не съм видял някой да намали радиационно излъчване с помощта на флейти, осмоъгълни или правоъгълни огледала. Не се влияят от тях и лъченията на подземните течащи води, нито пък излъчванията на заразени с патогенни микроорганизми зони. Можете да окичите целия си дом с паравани, камбанки, флейти и огледала, но изпратената ви с магически ритуал или привлечената от собствените ви лоши мисли демонична сила едва ли ще бъде спряна от тях.

Защо, нима защитите от зли сили не са универсални по света?

Тук ще трябва да поясня езотеричното понятие “егрегор”. Колективната вяра на група хора в нещо, поражда жизнена енергийна форма на обекта на вярата - егрегор. Така например за християните от всички изповедания дяволът е един и същ – с козя физиономия, рога, копита и опашка. Освен това може да се превъплъщава и да приема всякакви други образи. Пак според християнската вяра, той не може да стъпи на осветена земя, няма право да влиза в божия храм и се бои единствено от осветените атрибути на църквата – икони, хоругви, кръстове и т.н. Затова едва ли би се повлиял от защитите на Фън Шуй. Той не може да бъде спрян с параван или огледало. Единствено силната и истинска вяра, духовният и праведен живот могат да му попречат да обсеби вашата душа. Мисля, че това обяснение е повече от достатъчно.

Освен това радиестезистът е човек, който не приема на доверие нищо. Той проверява всичко на практика. С багети “Ци” в ръка може да установи какъв е потокът на Ци енергията във вашето жилище или офис. Къде той е силен, къде е слаб, къде изобщо отсъства. Така преценката ще бъде много по-точна. Тези багети могат да покажат също наличието на лоши енергии “Ша” в едно помещение и да ви позволят да локализирате източника им.

Ще ви разкажа един любопитен случай.

Неотдавна ми се наложи да проверявам едно софийско жилище за вредни вълни и геопатогенни зони. Домът беше подреден наистина с вкус и излъчваше уют и спокойствие. Стените в повечето помещения бяха украсени с професионално избродирани гоблени, кой от кой по-слънчеви. Собственичката беше безкрайно приветлив и лъчезарен човек, но през последните години страдаше от необяснимо главоболие. За нейно разочарование болката я посещаваше най-често на любимото и за бродиране място.

Направих последователно измервания за радиоактивност и за наличие на геопатогенни зони. Нямаше дори следа от такива. Проверих дали няма сугестивни въздействия срещу дома и семейството. Също отрицателен отговор. Тогава пристъпих към проверка на енергийните потоци в помещенията и отново не намерих някакви аномалии. Накрая включих в действие багетите “Ци” и започнах да замервам излъчването на всеки един от окачените по стените гоблени. Не намерих нито един с отрицателно излъчване…

Стоях дълго време озадачен пред любимия фотьойл на моята домакиня и накрая поисках разрешение да седна на него. Отпуснах се в меката мебел и затворих очи. Надявах се сетивата ми да не ме излъжат и да почувствам откъде идва напрежението на това място. Не беше минала и минута, когато в мен се появи усещането, че някакви остри предмети са насочени към тила ми. Бавно се обърнах към стената и видях източника на “Ша”. На стената бяха окачени два гоблена, поставени в масивни рамки с извити навън остри ъгли. Главата ми попадаше точно в пространството между двата гоблена и ъглите им сочеха право в нея от разстояние около половин метър. Багетите “Ци” само потвърдиха моето усещане – те се завъртяха рязко отрицателно и продължиха движението си на метър и половина от стената.

Преместването на фотьойла само на метър встрани от досегашното му място се оказа достатъчно да се освободи тази изстрадала дама от натрапчивото главоболие.

Какво представляват тези багети “Ци”?

Изработват се от медна или помеднена тел. Формата им е геобразна. В началото имат антенен резонатор, състоящ се от определен брой намотки. Багетите са изключително чувствителни и с тяхна помощ може да се долови наличието на енергията Ци в пространството около нас. Естествено нужно е определено време, за да свикнете с реакцията на тези инструменти, но опитен радиестезист би могъл да усвои “езика” им за няколко дни. Лично аз изработвам такъв тип багети, често дори съобразени с индивидуалните способности на човека, който ги поръчва. По принцип съществуват и универсални багети “Ци”, които бихте могли да намерите в езотеричните книжарници в София.

Повтарям, те са предназначени за проверка на потоците положителна (Ци) и отрицателна (Ша) енергии. Освен това с тяхна помощ можем да доловим холограмното излъчване на всякакви произведения на изкуствата.

И все пак може ли Фън Шуй да ни помогне в живота?

Още веднъж ще повторя, принципите на Фън Шуй се градят върху китайския описателен модел на света, китайския хороскоп, китайските обичаи и вярвания. Въпреки хилядолетния опит на този народ, не бива да приемаме всичко наготово. Иначе ще трябва да приемем и тезата, че единствената цивилизация в света е китайската, която, затворена в своя идеален квадрат, от всичките четири географски посоки е заобиколена от варвари… За нас, българите, не знам, но китайците до края на деветнадесети век са били твърдо убедени в това.

Искам да ме разберете правилно. Нямам нищо против Фън Шуй. Самият аз често използвам правила, утвърдени от практиката в тази дисциплина. Но предпочитам всичко да проверявам, а не да се доверявам сляпо на готовите препоръки. Често установявам различия с утвърдените от векове норми и то не за друго, а просто защото съвременният свят много динамично се променя. В условията на живот и бита на съвременния човек нахлуха толкова нови подробности, че често дори не успяваме да свикнем с тях, а те вече коренно са се изменили. Впрочем най-сериозното предимство на Фън Шуй е в това, че то е изцяло съобразено с принципите и законите на Вселената, които наистина са неизменни, откакто свят светува.

 

ПОДРЕДИ ДОМА СИ С ХАРМОНИЯ И ВКУС

Иван А. Тодоров

Хилядолетия наред хората в Китай са използвали фън шуй, за да построят къщата си на най-благоприятното място, да подредят с вкус дома си и да живеят в хармония с природата. От времето на легендарните императори в Поднебесната се говори за съюза между Небето и Земята, в който се ражда живота. Един от основните древни трактати, датиран от 5000 години преди Христа, подробно описва къде да строят жилища, къде храмове, къде да се правят обществени сгради и как да се избягват лошите места и неблагоприятни енергии. По-късно въз основа на тези предписания се появява фън шуй – съюзът между „Вятъра и Водата”, или умението по най-подходящ начин да се съчетаят мястото за живеене и природните дадености.

Във вярванията на древните китайци има два основни вида енергии – Ци (добрата) и Ша (лошата). Тези две сили се придвижват по права линия и затова изключително важно е човек да не попада пряко под тяхното въздействие. Добрата Ци може да прелети като вихър през вашето жилище, ако няма какво да я спре и задържи там. Лошата, Ша, ще нахълта във всяко кътче на вашия дом, стига да и предоставите възможност за това...

През време на моята работа в Югоизточна Азия с интерес наблюдавах принципите на тази древна наука на живо. Всяка уличка, всяка градина, всеки парк и кътче за отдих имат своята уникална подредба. Всичко е подредено така, че да се получава плавен преход от светло към тъмно, от ниско към високо. По всякакъв начин се избягват острите форми и правите линии. Пътеките към храмовете с лъкатушене ви отвеждат до портата, където трябва да заобиколите поставения пред входа параван, да се събуете пред необичайно високия праг и с поклон да влезете в светилището.

Хората от далечна Азия държат на своите традиции и целият им живот е изтъкан от тях. Особено интересно е да попаднеш сутрин рано на улицата. Точно в шест мало и голямо излиза по градинки, дворове или просто на тротоара пред къщите. С меки и плавни движения хората посрещат утрото, прогонват съня от очите си и се зареждат за предстоящия ден. Преди да се приберат в къщата или да отворят своето магазинче азиатците извършават интересни ритуали. Прекадяват с ароматни пръчици входната врата, почистват внимателно с кърпа намиращите се над нея правоъгълно и осмоъгълно огледало и прочитат негласна молитва пред изображението на пазителя на дома, намиращо се отдясно на врата. След това влизат в преддверието и коленичат пред олтара на предците, за да измолят тяхната помощ и закрила за предстоящия ден. Заредени с енергия, увереност и сила те се втурват в предизвикателствата на живота. Ведри и усмихнати. Впрочем, да си начумерен и сърдит, да изглеждаш угрижен, болен и уморен в присъствието на други хора, се смята за висш израз на неуважение в повечето азиатски страни. Затова накъдето и да се обърнеш винаги ще те посрещнат с усмивка.

Направило ми е впечатление, че принципите на фън шуй се спазват стриктно в подредбата както на външното, така и на вътрешното пространство. Нищо не се строи без предварително да е направен прецизен анализ за баланса на Ин и Ян, за съчетанието на петте елемента (Огън, Земя, Метал, Вода и Дърво), за пълнотата на осемте сектора (Знание, Семейство, Богатство, Слава, Брак, Деца, Наставници и Кариера) и за избягване на отрицателните посоки – Смърт, Нещастие, Шест ша и Пет призрака. Всичко това се прави с цел основното разположение на жилището още от самото начало да ви осигури в максимална степен Здраве, Дълголетие и Благополучие.

Има много видове фън шуй – за дома, за семейството, за работното място, за кътчетата за отдих, за спалнята, за кабинета, за кухнята, банята и за детската стая, че дори и за подредбата на вашето бюро. Навсякъде и във всичко е важно да спазвате няколко основни препоръки – избягвайте хаоса и безредието. Не се затрупвайте със стари непотребни вещи. Освобождавайте се навреме от спукани и нащърбени съдове, не дръжте спукани, нечисти и потъмнели стъкла и огледала. Разчитайте на интуицията си и се освобождавайте от всичко, което поражда у вас тревога и напрежение. Защото когато вие сте спокоен и уравновесен и вашите отношения с околния свят ще са нормални и хармонични.

Спомням си случая за един преуспяващ, амбициозен млад човек. Той бързо напредваше в кариерата, но проявяваше прекомерна строгост и взискателност към всички около себе си. Беше достигнал доста високо положение в компанията, в която работеше, и малко му оставаше да заеме поста директор. Но... изведнъж нещата се забавиха. Нервен и притеснен той реши да прибегне до услугите на фън шуй, за да подреди както трябва нещата на работното си място. На другия ден секретарката му, която по невнимание (и незнание) разместила фън шуй аранжировката на бюрото, си отнесла сериозен скандал, а шефовете му отложили за неопределено време въпроса с неговото назначаване в директорския борд...

Ние често забравяме, че хармонията не може да бъде самоцел на човека и че тя има своя висок смисъл когато се проявява във всичко и към всички. Човек не може има мир и хармония в живота си, ако мисли егоистично единствено и само за себе си.

Често съм се сблъсквал със сляпото приложение на принципите на фън шуй и на опити да се пренесе директно действието на знаци и символи в нашата доста различна действителност. Това поражда недоразумения къде смешни, къде – наистина тъжни. Само преди няколко дни ме потърси разтревожена жена от Пловдив. Нотариус по професия тя изгражда новата си кантора в непосредствена близост до една от джамиите в града. Острият ръб на една от страните на храма сочи към прозорците на нейния офис. Някой „посветен” в принципите на фън шуй беше отсякъл категорично, че това е „гибелно място, непоправимо зло и сигурен залог за бъдещ провал”. Без да помисли върху нещата, бе дал препоръка на разтревожената юристка „да пренебрегне направените сериозни инвестиции и да си потърси по-добро място за работа”.

Да, насоченият ръб на друга сграда към вашия дом или офис е „скрита заплаха, стрела, която поражда неспокойство и притеснения”. Но фън шуй с това ме привлича, че за всяка трудна ситуация предлага добри творчески решения. КОГАТО ИЗТОЧНИКЪТ НА ША НЕ СЕ ВИЖДА, СПИРА НЕГОВОТО ВРЕДНО ДЕЙСТВИЕ. Това може да се постигне с полупритворена щора на прозореца, с огледало, насочено към острия ръб на отсрещната сграда, с вятърен чан или дърво, посадено на двора...

Спомням си как ме потърсиха за помощ млади хора, нанесли се да живеят във фамилната къща на свой дядо. Обзаведена с прекрасни мебели, подредена наистина с вкус, тази къща веднага ми направи невероятно добро впечатление. Не случайно нейните обитатели са се радвали на дълъг и благополучен живот. Младото семейство бе ползвало услугите на поредния фън шуй специалист... и бе изпаднало в недоумение!? Когато пристигнах, те наистина на сериозно обсъждаха как да подрежат краката на прекрасната дъбова маса в гостната, тъй като според „експерта” „височината й била такава, че навлизала в един от най-неблагоприятните сектори за младо семейство” (измерено с линийка фън шуй, разграфена на сини и червени сектори).

Попитах домакините дали са чели нещо за пропорциите на „златното сечение”, по които е конструирано човешкото тяло от Твореца и на които се подчиняват науките архитектура и вътрешен дизайн. Тяхното раздразнение премина в недоумение. Разбраха ме за какво говоря едва след като повдигнах един от столовете с толкова сантиметри, с колкото възнамеряваха да подрежат масата и ги накарах поредно да седнат на него...

Често съм свидетел как в стремежа си да се заобиколят с красиви и стилни неща, хората минават от една крайност в друга или любувайки се на новите мебели съвсем забравят, че предназначението им е все пак да служат на човека (а не обратното). Съвсем неотдавна във Варна ме потърсиха за съвет хора, сблъскали се с неочакван проблем в новото си жилище. Осемгодишният им син за нищо на света не искаше да спи в прекрасно обзаведената си стая. Вместо радост пренасянето в просторния нов апартамент беше на път да се превърне в сериозен проблем. Родителите се чудеха дали да водят детето си на психолог или на психиатър, дали да му дават приспивателни или да проявят повече строгост към „разглезения и капризен малчуган”.

Още с влизането си в детската стая разбрах какъв е проблемът. Тя беше прекрасно обзаведена с нови мебели, но леглото на детето беше поставено фронтално напред с крака към входната врата. Казах на родителите, че на това място никой няма да може да спи спокойно, тъй като в тази позиция (с крака към вратата) спят единствено онези от хората, които за заспали вечния си сън...

- Така ли, възкликна майката. А аз се чудех защо веднъж, когато свекърва ми ни беше на гости, сутринта я заварих да спи наопаки – с глава към вратата!

Направих необходимите измервания и дадох съответните препоръки за хармонизиране на пространството. С малки корекции и размествания леглото можеше да се озове на най-подходящото място, а гардеробът да заеме „неудобната позиция” (все пак за един гардероб това не е чак от толкова голямо значение). В този момент у дома се завърна бащата – забързан, изнервен и уморен. Той ме изслуша с хладна любезност и в отговор на моите препоръки отсече категорично – „Какво, това разместване ще наруши цялата композиция на мебелите! Освен това какво ще правя с дупките от етажерките по стените!? Не, тая няма да я бъде!”

Предпочетох да замълча пред такива железни аргументи, но още няколко дни след това с тъга се сещах за „композицията и малчугана, загубил съня си”.

В практиката си имам още много интересни случаи, но ако седна да ги описвам сигурно ще трябва да издам отделна книга на тази тема. В заключение ми се ще да ви препоръчам няколко простички неща. Вярвайте на своята интуиция, тя никога няма да ви подведе кое е добро за вас и кое – лошо. Не робувайте на модни увлечения и не се обграждайте с предмети, чийто символичен смисъл и значение не разбирате. Не робувайте на нещата, които ви заобикалят, а ги накарайте да ви служат по-най-добрия начин, за да живеете в хармония и равновесие с тях. Тогава ще откриете и подходящите цветове за всеки кът в дома ви, ще подредите по най-добрия начин всеки от осемте сектора и... най-важното, ще посрещате и изпращате с усмивка деня.

 

МАЛКИТЕ ПРОСТРАНСТВА... ГОЛЯМ ПРОБЛЕМ

 Иван А. Тодоров

Съвременният човек често се изправя пред все по-сложни за решаване задачи в битието си. Неговото информационно и социално натоварване нараства с такива главоломни темпове, че често му идва да се скрие в дома си като в крепост и да не си подава носа навън. Събирането на огромни маси хора на едно място уплътни и без това тясното градско пространство, а непрекъснатото покачване на цените на недвижимите имоти логично доведе до тяхното обратно пропорционално по размери развитие. И ако не в толкова далечни времена човек си мечтаеше за по-широко, по-просторно и хармонично жилище, днес все повече са тези, които не могат да си позволят повече от двустайно или едностайно жилище, а не са никак малко и тези, които обитават гарсониери, боксониери, реставрирани тавански стаички и сутерени.

Не стига, че в градския транспорт сме уплътнени като сардини в консервена кутия, но и когато се приберем у дома сякаш няма къде да отпуснем душата си. Не са редки случаите, когато две-три поколения съжителстват в едно жилище и с времето то придобива все повече облик на комунална квартира.

Често в практиката ми на радиестезист и експерт по фън шуй се е налагало да проверявам такива жилища и още с влизането в антрето съм добивал ясна представа за ситуацията в цялото жилище. Самият факт, че в съвременните жилища изчезнаха притворите и преддверията, където човек да свали обувките си и връхните си дрехи, а заедно с това да „остави пред прага на дома си” напрежението от външния свят, силно нарушава хармонията на жилищата. Понякога с умиление си спомням за старата ни селска къща в Роман, където на влизане сваляхме прашните дрехи и обувки, измивахме се и влизахме босоноги в застланите с чисти черги стаи. Цялата умора от работата по полето и от безкрайните игри оставаше навън и можехме с наслада да се посветим на домашните си занимания. Този вкоренен навик да не внася в дома си мърсотията отвън следва българина по петите и не са рядка гледка стълбищните площадки по блоковете, които са богато декорирани с всякакви галоши, „клепари”, потпетени обувки, гуменки с изрязани пети и други подобни картинки.

„Е, селска му работа” – чувам как с възмущение възразяват вече някои граждани, но какво да се прави. В почти тримилионна София кореняците-софиянци са не повече от 250 хиляди... Впрочем, нека не внасяме разногласие сред читателите на тема град-село, защото всичко опира в крайна сметка до вътрешния усет за красота и естествения стремеж за хармония, които са присъщи на всеки човек, независимо кога и къде е роден. И ако се замислим за някои простички неща, ние бързо можем да въведем ред в малките пространства на жилищата ни. Естествено, не трябва антрето да бъде претрупано и претоварено с всякакви вещи, защото така би заприличало по-скоро на вход в пещера, през който трябва да се промъкваме с усилие. А колко често по закачалките висят всесезонни дрехи – якета, палта, шлифери, шапки, шалове и ръкавици, и то в такива изобилни количества, че обикновено за гостите не остава свободно дори едно местенце. Домашните чехли и обувките заемат едно и също пространство и така прахолякът, внесен отвън, бързо се озовава в дома ни.

Често срещано явление е именно в антрето, което е най-слабо осветено място в жилището, да мъждука и най-слабото осветление. Вярно, че не прекарваме толкова много време там, но защо трябва с труд да намираме нужните ни неща в дрешника и с усилие да се взираме в огледалото, за да не хукнем несресани и в неугледен вид навън. Приятно изключение в това отношение са азиатците, които прекрасно знаят, че през вратата в дома ни, освен нас, влиза и жизнената енергия Ци и ако тя се озове в неприветливо място, вместо да се задържи като желан и дългоочакван гост, ще побърза да ни напусне. Затова антрето трябва да е добре подредено, да е меко и приятно осветено, да предлага равностоен подход към вътрешните помещения и да предразполага гостите, най-желаният от които е жизнената енергия, да поостанат за повече време при нас.

Особено място се отделя на огледалата. Те, разбира се, трябва да са чисти и да са достатъчно големи по размер, за да може човек да се огледа в тях в цял ръст. Това наистина е важно, защото ни помага да изградим цялостна престава за собствената ни персона и за нашата осанка. Не случайно у всички народи по света битува пословицата „По дрехите посрещат, по ума изпращат”. Огледалата не бива да са поставени фронтално срещу входната врата или на вратата на тоалетната. В единия случай ще отблъскват влизащите в дома добри гости, а в другия – биха привлекли жизнената енергия на място, откъдето бързо да изтече навън. Идеалното място за огледалото е отдясно на входната врата и то трябва да е добре осветено със специална за целта светлина, отделна от цялостното осветление на антрето.

Впрочем, антрето е идеално място за еклектични решения. То търпи смесването на различни стилове и присъствието на мебели, останали ни в наследство от далечни роднини. Поставките за чадъри и телефони, закачалките, шкафчетата за обувки и дрешниците търпят най-голямо разнообразие на формите, а пейзажните картини в светли тонове са прекрасно допълнение на интериора. Красивите осветителни тела и кристалните аплици винаги са за предпочитане пред голите електрически крушки. Важен нюанс са ключовете за осветление, които трябва да са на удобно и достъпно са всички обитатели на жилището място. Огледалата са оформени с красиви и оригинални рамки, допълнени от удобни поставки за всякакви дреболии – гребени и четки за коса, ключове и какво ли не още.

Особено място на Изток се отделя за олтара на предците. Той обикновено е разположен на източната стена, осветен е добре и винаги е в приветлив вид. Този олтар е средище на родовата памет и напомня на всички в дома откъде са дошли на този свят. Предците са пазители на дома и на рода и ни напомнят, че и ние на свой ред трябва да положим усилия да приумножим авторитета на рода и натрупаните от тях земни блага. Често съм се заглеждал в красиво изписаните дървени таблички в олтарите на предците и в родовите снимки по стените около тях и с тъга съм си спомнял за нашенските пожълтели фотографски албуми, изпокрити по шкафчета и чекмеджета.

Този олтар не случайно се намира именно в преддверията и в антретата на повечето източни къщи. Защото за азиатците домът е издигнат на почит като храм на душата ни на земята. И така както не можеш да влезеш обут и неумит в източен храм, също така не бива да влизаш в дома си без да си се пречистил от напрежението и нечистотиите на външния свят. Прекланяйки се пред предците, ти сякаш им даваш отчет за добрите дела, които си извършил през деня, и измолваш прошката им за грешките, които си допуснал. Така, успокоен и умиротворен, влизаш при своите близки в дома си.

Спомням си един особен случай от моята практика. Потърсиха ме за помощ млади хора, наследили просторно семейно жилище в стара София. Всичко в този дом говореше за стил и добър вкус на обитателите. Всяка стая имаше свой собствен облик. Холът бе обзаведен в стил „Виенски салон”, с прекрасни шкафове за порцелановите сервизи и сребърни подноси, тежка дъбова маса и изящни столове. Спалните бяха обзаведени със стилни черешови мебели, украсени с дърворезба. От антрето се влизаше в просторно овално фоайе, водещо до останалите помещения в жилището. Всичко сякаш беше наред, но младите собственици не се чувстваха никак добре.

От уважение към своите баба и дядо, от които бяха наследили жилището, не смееха нищо да преместят, нито да обновят. На кристалния полюлей в антрето светеше само една миньонка, на другите три места не можеха да сложат крушки, защото късо съединение прекъснало захранването им. Спалнята, на която спяха, им се струваше грамадна и неуютна, а поради нестандартните й размери не бяха сменили дори вълнените дюшеци на своите предци.

- Имам усещането, че не живеем собствения ни живот, а сме се върнали някъде назад във времето, оплака ми се домакинята. – Направо не знам какво да правим! Родителите ми и дума не дават да се освободим от наследените мебели.

Наложи ми се дълго да обяснявам как човек може да обнови едно такова жилище, приемайки духа на предците, запазвайки си тяхното уважение и същевременно отваряйки си пространство за нов живот. По мой съвет в духа на еклектиката, фоайето бе превърнато в кът за семейни спомени (по подобие на източен олтар на предците). Семейните портрети добре паснаха на освежените в светли тонове стени. Отремонтираният стенен часовник с весел звън отброяваше часовете. Претапицираните столове грейнаха в свежи цветове, а новото кристално огледало, поставено в почистената старинна рамка, изпълни със светлина околното пространство. Антрето грейна с петте „свещи” на новия кристален полюлей, а спалнята се изпълни с нов живот благодарение на направения по поръчка специален матрак.

- Върнах си равновесието! Всеки ден споделям с дедите ни какви успехи сме постигнали и имам чувството, че на тях наистина им харесват всички промени, които направихме. Сега чувствам изцяло тяхната подкрепа и знам, че ще успеем във всичко със съпруга ми. Ето такъв живот наистина ми се живее – похвали ми се след два месеца моята опечалена преди домакиня!

 

Преди няколко години посетих с цел хармонизиране апартамента на столичен архитект. Вечно зает той все нямаше време за себе си. В апартамента съжителстваха три поколения – той с жена си и двете им деца, тъст и тъща. Обстановката беше наистина напрегната въпреки взаимния стремеж за разбирателство, а ролята на заврян зет очевидно започваше да му натежава. Напоследък напрежението наистина бе достигнало тревожни размери и той искаше да провери дали някакви странични фактори не подклаждаха този студен огън в дома им.

Премерих жилището за геопатогенни зони и вредни излъчвания, като едвам се движех из помещенията, затрупани с всякакви мебели. Апартаментът беше чист от геопатогени и вредни излъчвания, но напрежението очевидно идваше от други фактори. Спалнята на архитекта приличаше на моряшка каюта с легла на два етажа за децата, гардероб и спалня за родителите. В хола имаше огромна секция на цяла стена, маса с два фотьойла и четири табуретки, огромен фикус и чертожна маса, на която посменно работеха тъстът-инженер и зетят-архитект. Единственото по-свободно пространство беше в кухнята, където също на смени пребиваваха тъщата и двамата й внука. Пошегувах се, че в тази къща липсват само кучето и котката, за да е пълна картината на семейна идилия, но се оказа, че те просто за лятото са на вилата иначе зиме картинката наистина е завършена!

- От мен да знаеш, малките пространства са голям проблем – отвърна на шегата ми архитектът. – Каквито и усилия да полага човек, не бива да се свива чак до ембрионалното си състояние.

Предложих му да пожертва двата фотьойла от хола и фикуса, за да има поне малко въздух в помещението, но той ми отвърна, че това би означавало да посегне на семейната гордост на тъща му, която отглеждала това растение повече от четвърт век. Тогава му разказах за фикусите, които бях видял в Пномпен, столицата на Камбоджа. Те бяха с големината нашенски петдесетгодишен орех и когато ги гледах наистина не можех да разбера упоритостта на човека да превърне едно такова огромно и сводолюбиво растение в стайно цвете. Разделихме с добро чувство и нотка на успокоение, че той все пак не е като онзи заврян зет от вица, който спял между врата и фикуса, за да не духа на фикуса...

 

ОБРАТНО